Това е европейска политика – тези пари да отиват за публични инвестиции и иновации, за стимулиране и задържане на младите хора в България, категоричен бе социалистът

„БСП ще предложи между първо и второ четене на данъчния закон облагане на свръхпечалбите на банките у нас. Защото, считаме, че банковата система трябва да има по-голям принос при формирането на бюджетните приходи. В това число, при формирането на специално перо, което да осигурява допълнителни средства за публични инвестиции, за стимулиране на иновации, за стимулиране и задържане в България на младите хора с висока професионална квалификация“. 

Това заяви народният представител от „БСП за България“ проф. Румен Гечев по време на дебата в пленарна зала днес за промените в закона за корпоративното подоходно облагане. 

Той посочи, че това е европейска политика, която е редно България да следва, както стана в енергетиката, и както става в банковата сфера в определени страни. 

„От януари до септември 2023 г. нетният лихвен доход на българската банкова система е 3.5 млрд. лв., което е с 56 % повече от 2022 г. Като направите сравнителен анализ на лихвите по депозитите и на кредитите, ще видите една драматична разлика – българските банки, повечето от които са чужди представителства, опериращи в България, плащат по депозитите 3-4 пъти по-малко на българите, отколкото техните филиали в други страни. По отношение на кредитите – също“, даде пример социалистът.

По думите на проф. Гечев е време у нас да се огледа този корпоративен данък. Той припомни прехвърлените през миналата година около 8-10 млрд. лв. от енергийния сектор обратно на българските фирми и домакинства. „Редица страни в ЕС, в това число Италия, Испания, Унгария, Чехия въведоха един допълнителен данък върху неочаквана и неоправдана печалба на банковия сектор“, посочи народният представител от БСП.

Проф. Румен Гечев призова българското правителство да почерпи опит от европейските: „Не искаме в България да се правят в пъти по-високи печалби от банки, които плащат данък-печалба 25-30 % в ЕС, а 10 % в България. Разликата в лихвите е с пъти, в сравнение с европейските страни, и милиарди левове от България отиват в бюджетите на други страни и народи“, заяви социалистът.

В коментара си по промените в закона проф. Гечев подчерта, че ЕС провежда политика на хармонизация на фискалната политика на страните членки. „Никога няма да бъде ефективно работеща еврозоната преди, наред с монетарната политика, да има и обща фискална политика. Такава сега няма. Има решение на ЕК за хармонизация, и това не е във вреда на България“, заяви социалистът.  

По думите му и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която сме подали молба за членство, и ЕК настояват за запазване на конкурентните правила. Т.е. компаниите в ЕС да не плащат различни данъци – 10, 20 , 30 %, а да са приблизително еднакви, за да бъде реална пазарната конкуренция и да няма преразпределение на доходите. 

„В света средният данък върху корпорацията – давам пример за 170 страни – е 23.4 %, в Германия – страна с висок корпоративен данък,  е 29.8 %. В Унгария, която е с нисък корпоративен данък, е 9 %. У нас е 10 %.“, посочи проф. Румен Гечев и даде пример защо България няма интерес данъкът да остане 10 %: „Една френска компания, която работи в България плаща 10 % данък, компанията-майка е във Франция, има поделения в различни страни, в това число и в България. Ние облагаме компанията с 10 % данък. ЕК от 2026 г. въвежда минимум данък от 15 %. Ако България не си е прибрала още 5-те процента – парите отиват във Франция. Вие четохте ли текста на закона? Ако данъкът не стане 15 %, а остане 10 %, 5% отиват във Франция, в Германия, в друга държава“, обърна се към народните представители социалистът.

Проф. Гечев бе категоричен, че няма никаква връзка между корпоративния данък и чуждите инвестиции. „Страните с най-големи чужди инвестиции на човек от населението са с високи данъци върху корпоративната печалба и доходите на хората. Чуждите инвеститори не идват заради ниския данък 10 %. Те ще дойдат, когато нетната им печалба е висока, данъкът е само един от показателите“, посочи той и заключи:  „Решението за хармонизация на данъците от 2026 г. по принцип е в правилна посока“.