Няма да подкрепим бюджет, с който България ще лази по икономическото дъно, ще товари хората с данъци и няма да даде решения за кризата

100 млн. лв. са откраднати само от разликата в цените на лекарства за онкоболните – толкова ще струва предложението на БСП децата до 14 г. да получават безплатни лекарства, посочи проф. Румен Гечев

„Обсъждането на Бюджет 2024 се извършва в една особена ситуация, в която повечето комисии гласуваха „против” него.“ Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от „БСП за България” проф. Румен Гечев по време на дебата за бюджета в Народното събрание.

В коментара си за предложените от правителството параметри, той посочи: „Заложеният икономически растеж от 3.2 % е пожелателен и трудно изпълним, защото предвиденият растеж на световната икономика е 2.4 – 2.5 %, а ситуацията в ЕС е изключително сложна – икономиката на Германия се намира в рецесия две поредни тримесечия, в рецесия са още редица европейски държави. Допускането на правителството, че ще има благоприятни условия за икономически растеж през следващата година е прекалено оптимистично.

Народният представител от БСП бе категоричен, че най-важният проблем за икономическия растеж са инвестициите в България. „Министерството на финансите правилно анализира, че до септември при частните инвестиции има свиване с 9%, до края на годината вероятно това свиване ще надхвърли 10 %. Ние няма как да се съгласим с правителството и министъра на финансите, че има рекордни публични инвестиции, тъй като кое му е рекордното – миналата година са 10.1 милиарда, 2021 г. са също около 10 милиарда,  така, че тук няма никакво увеличение на публичните инвестиции, които да компенсират евентуално частните”, коментира проф. Гечев.

„Ние сме притеснени от прогнозата на правителството, че то някак си очаква да се влошава текущата сметка по баланса на държавата, като очаква износът да расте с 4% през следващите две години, а вносът да расте съответно с 6% през 2024 г., 5.8% през 2025 г. Ние не очакваме от вас да очаквате – вие трябва да предприемете конкретни мерки, в това число с бюджета, да стимулирате българският износ, респективно – да ограничите вноса“, обърна се социалистът към управляващите.

Социалистът се спря на чуждите инвестиции, които са в размер на 2.3 милиарда и за които управляващите казват, че в момента се движат по-добре от миналата година. „Но през 2007 г. те бяха 9 милиарда евро. Нивото на чуждите инвестиции е такова, че то няма как да гарантира растежа, предвиден в бюджет 2024”, категоричен бе проф. Гечев.

БСП за пореден път подчертава, че няма как да се осъществят бюджетните цели, при положение че не се променя данъчната система.

„Данъчната система в момента е обърната надолу. Ние имаме два пъти по-големи приходи от косвени данъци, отколкото от преки данъци. Данъците на физически лица и корпорации са общо 13 млрд. лева, а косвените – 25 млрд. лв. Нещо, което в европейските държави и наши партньори е обратно. И което показва, че пълненето на бюджета става основно от редовия български гражданин и малките и средни фирми”, посочи проф. Гечев.

Затова от БСП предлагат промяна в данъчните подходи и особено – прилагането на европейския подход спрямо свръхпечалбата на банковата система. Румен Гечев посочи фактите: 

„Нетните приходи от лихви на банките до септември т.г. са 3.5 млрд. лв. – едно главоломно увеличение на приходите от нетните лихви. Нетните приходи от такси и комисионни възлизат на 1.430 млрд. лв.  Испания още през декември 2022 г. комбинира данъците върху свръхпечалбите на енергийния сектор и на кредитните институции, така че да изземе в полза на държавата свръхпечалбите. Същата политика провеждат Чехия, Унгария, в момента се водят разговори в Италия. А Великобритания прилага този подход от 2007-2008 г.”, даде примери народният представител от БСП.

Той бе категоричен, че според БСП този европейски подход може да се приложи и в България и той би осигурил над 600 млн. лв.  допълнителни приходи – както за капиталови разходи, така и за допълнителни политики в демографската област, тъй като не само според БСП най-голямата трагедия на България е демографската криза. 

По думите на проф. Гечев банковата система се намира в достатъчно добро състояние: „Ние имаме по-добър показател на ликвидно покритие – 242% от средния показател на еврозоната, който е 172% по данни на БНБ и Европейската централна банка. Според ЕЦБ и БНБ банковата система на България се намира в стабилно състояние и прилагането на този европейски подход по никакъв начин не поставя в риск банковата система”, заяви социалистът и зададе риторичният въпрос: „Защо от България да отлитат милиарди левове свръхпечалби, които са създадени от българските граждани, българските фирми и могат да бъдат вложени в българската икономика и да водят до увеличение на БВП?”

„Докога болниците ще бъдат търговски дружества? Докога България ще дава лицензи на нови и нови болници в големите градове, а хората в малките населени места ще бъдат лишени от достъп до здравеопазване? В България в момента има 760 легла на 100 хиляди души, в ЕС са 540, а в Швеция – 223. В същото време обаче, докато никнат нови частни болници в големите градове, се закриват общински, областни болници, закриват се отделения, българските граждани пътуват десетки километри, за да получат елементарна медицинска помощ”, посочи той.

Народният представител от БСП даде фрапиращ пример и с цените на лекарствата: „Бяха изнесени данни в бюджетна комисия от НЗОК и МФ, от които стана ясно, че разликата в цената на лекарствата  за онкоболни е 20 пъти. От ведомството на Асен Василев съобщиха, че 100 млн. лв. са откраднати от тази разлика в цените на лекарства. А става дума за много повече – откраднати, с ценовата диференциация на лекарства, в полза на определени хора. 100 млн. лв. откраднати от разлика в цените – колкото са средствата, които ние предлагаме – за да получават българските деца до 14 години безплатни лекарства.“

„За пореден път от БСП обясняваме, че през бюджета в ЕС минават 52-55 % от БВП, а в България мнозинството пак е заложило 37-38 %. Как да се сравняваме с ЕС с такъв бюджет? Защото в момента единственото, което е възможно е да даваме над 2% за отбрана от БВП. А като дадете за отбрана 2%, 3% за друго, вие няма как да изпълните останалите проценти от БВП”, заяви проф. Румен Гечев и заключи: „БСП няма да подкрепим този бюджет – той гарантира само някакво лазене по икономическото дъно през 2024 г. Никакви реформи в отделните сектори, нищо съществено не се прави за българския бизнес и износ”.